All together

Take me as I am... not as who you want me to be
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Местим се! Линк към новия форум, както и малко повече разяснения, може да намерите ТУК.

Share | 
 

 Еднооката

Go down 
АвторСъобщение
Rikkuchan -
Bloody doll
avatar

Брой мнения : 1455
Humor : Sometimes... when I say: `Oh!! I'm fine` I want someone look into my eyes and say `Tell the truth`
Точки : 1010

ПисанеЗаглавие: Еднооката   Нед Апр 04 2010, 23:19

ЕДНООКАТА


Имало някога една несвястна жена. Нейният мъж се трудел от сутрин до вечер, а тя се святкала насам-натам из двора без работа.
- Жено - казал веднъж мъжът, - вземи да ми ушиеш риза, че оголях.
- Не една, а пет ще имаш - отвърнала жената.
Грабнала цял топ платно, дето го тъкала майка й, излязла към гората, метнала платното върху една шипка и поръчала:
- Шипке, да ушиеш до утре на мъжа ми пет ризи!
Вятърът подухнал, вейките на шипката се навели надолу, изшумолели, като че отвърнали : "Хууубаво!"
Като се прибрала жената, по пътя край шипката минал пътник, видял бялото платно, прибрал го и си отишъл. На другия ден жената се изправила пред шипката:
- Шипко, готови ли се ризите?
Шипката мълчала.
- Къде ми дяна платното? - повторно попитала жената.
Шипката пак нищо не отговорила.
- Ще те науча аз тебе! - заканила се жената, грабнала една тояга и почнала да бие шипката. Била я, каквото я била, след туй се затекла към къщи за търнокоп, че да я изкопае. Почнала да копае и както копала, набутала едно заровено гърне,пълно с жълтици. Навела се над гърнето, бръкнала, нагребала една шепа жълтици и си рекла:
- Брей, какво едро просо намерих!
Отнесла гърнето вкъщи и отдалече се провикнала:
- Мъжо, излез да видиш какво просо намерих - напролет ще храня с него пиленцата.
Мъжът излязъл и що да види - жълтици. Мигом решил да ги потули някъде, но не искал жена му да знае къде, защото се боял да не ги раздаде на съседите.
- Жено - рекъл й той, - виждаш ли оня облак? Той ще донесе град. Като почне градушката, може да те утрепе, затуй най-добре ще бъде да те скрия.
- Скрий ме, мъжо, защото ме е много страх от градушка - уплашила се жената. - Къде ще ме скриеш?
- Ще изкопая един трап. Ти ще влезеш вътре, а отгоре аз ще метна рогозката. Там ще стоиш, додето мине градушката.
- Хайде - съгласила се жената.
Изкопал мъжът един трап. Настанил вътре жена си, метнал рогозката отгоре, насипал половин кринче ечемик и помамил кокошките. Те захванали да кълват ечемичените зърна, затракали с човките си, а на жената се струвало, че вали градушка.
- Брей, че силен град пада! - рекла си тя и доближила окото си до една дупка да види колко са едри зърната. Една от кокошките, като видяла лъскавото око, проточила шия и го клъвнала. Жената под рогозката останала с едно око. В туй време мъжът скрил гърнето с жълтиците в житницата.
Щом излязла от трапа, еднооката отишла на улицата и се похвалила:
- Изкопала съм едно просо - зърната му като колелца!
Съседите се досетили,че невястата е намерила жълтици, отишли при съдията и обадили. Съдията повикал мъжа и жената. Попитал най-напред жената:
- Какво е просото, дето си го намерила?
- А че жълто, зърната му като колелца.
Съдията извадил от кесията си една жълтица.
- Такива ли са?
- Същите.
- Ами кога ги намери?
- Когато падна големият град и изби твоето око и моето (съдията бил сляп с едното око).
- Виждаш ли, съднико, колко й стига умът, никакви жълтици не е намерила - обадил се мъжът.
Съдията повярвал на мъжа и ги пуснал да си ходят.
На другия ден, когато мъжът отишъл на нивата, в селото влязъл грънчар с кола грънци и почнал да вика:
- Грънци продавам, грънци!
Излязла еднооката и попитала:
- Как ги даваш?
- Пълно за пълно.
Жената грабнала едно кринче и влязла в житницата да го напълни със зърно. Като гребяла, тя набутала заровеното гърне и си рекла:
- Ех, че съм късметлия! Намерих си просото. Ще дам на грънчаря просо наместо жито.
Напълнила кринчето с жълтици и го отнесла. Грънчарят, като видял парите, очите му светнали, поел кринчето, изсипал всичките жълтици в торбата си и побягнал, като оставил и колата, и биволите, и грънците.
- Брей, че глупав грънчар! - засмяла се еднооката и смъкнала от колата всичките грънци. Наредила ги по колците на плета. За всичките грънци имало място, само за едно пукнато гърне нямало.
- Сторете му място! - ядосала се еднооката - или ще ви изпотроша!
Но тъй като грънците пак не мръднали, тя грабнала една тояга и ги изпотрошила всичките. След туй набучила пукнатото гърне на най-високия кол, седнала на двора и запяла.
Върнете се в началото Go down
http://all-together.bulgarianforum.net
 
Еднооката
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
All together :: Библиотека :: Приказка-
Идете на: