Влакът и неговите жертви

Вълкът и неговите жертви

Влязла овцата в една кръчма и като обърсала очите си, рекла на кръчмарина:

- Дай ми една паница вино!

Кръчмарят наточил тригодишно вино. Вдигнала овцата паницата, изпила виното и си поръчала пак:

- Още една паница!

- Защо пиеш толкова много? – попитал я старият кръчмарин.

- Тежко ми е на душата – отвърнала овцата.

- Какво има?

- Нощес вълкът се вмъкнал в кошарата и изял баща ми – стария овен. Няма го вече виторогия ми баща. Само звънецът му остана.

- Пий тогава, ще ти олекне – посъветвал кръчмаринът овцата.

Цял ден пила овцата и като се натаралянкала, излязла навън и почнала да блее с пресипнал глас.

- Защо блееш? – попитала я козата.

- Пияна съм.

- Недей пи много, защото не е хубаво.

- Как да не пия – отговорила овцата, - мъка ме дави, нощес вълкът изяде добрия ми баща.

- Ами къде отиваш сега?

- В гората.

- Какво ще правиш там?

- Ще се боря с вълка. Ако го надвия, ще му смъкна кожата от гърба и ще я дам на цигуларите да си направят тъпан. Тъпанът ще тумка, пък аз ще играя хоро.

Очите на овцата светели от гняв.

- Да дойда и аз, моите рога са остри! – рекла козата.

- Не ми трябваш – отвърнала овцата, - аз сама ще се разправя с вълка.

Излязла пияната овца от село, поела към гората. Срещнала овчарското куче.

- Нека дойда и аз с тебе – помолило се кучето. – Лятос вълкът изяде двамата ми братя. Аз му имам зъб. Додето се бориш с него, аз ще се хвърля на гърба му и ще го захапя за гърлото.

- Гледай си работата – казала овцата, - моят гняв е толкова голям, че с един удар ще го поваля на земята!

Отишла овцата сама да се бори с вълка и той я одрънкал.

Отишла подире й козата, за да отмъсти за другарката си, и вълкът закусил с козе месо.

Дигнало се овчарското куче, навлязло в гората да дири вълка и да го пита защо е изял братята му, но вече не се върнало.

А вълкът се разхождал из гората, гледал към селото, което димяло в снега и си думал:

- Дано не се сетят някога да излязат срещу мене всичките овце, всичките рогати кози и всичките зъбати кучета. Тогава гората ще ми стане тясна.