Loneliness
Bloody game
Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613
 | | Заглавие: Re: Конкурси Нед Мар 14 2010, 17:04 | |
| Пример...
Carlisle’s POV Бяха минали десет дни, откакто предложих всички да отидем на семейна терапия и нещата бяха станали малко по-добре между децата, но това беше защото повечето от тях не си говореха. Едуард и Розали отказваха дори да са в една и съща стая заедно, а Емет и Алис бяха навлезли в спор относно Джаспър, който завърши зле, затова прекарваха по-голямата част от деня в това да се игнорират.
Днес щеше да бъде първата среща с доктора. Аз и Есме търпеливо чакахме пред офиса на д-р Довър, за пристигането на децата. Погледнах часовника отново, Есме нежно сложи ръката си на крака ми.
- Ще дойдат, дадоха думата си. Едуард вероятно е позволил на Бела да кара, затова ще им отнеме повече време да пристигнат. – каза тя, усмихвайки се знаещо. – И познавайки Емет и Джаспър, сигурно са се обзаложили кой ще кара по-бавно. Нека споменем малката им обсебеност към залозите на д-р Довър... – не можах да възпра смеха си, нито Есме.
Нашия щастлив момент беше прекъснат от шумно чукане на вратата, която се отвори, разкривайки 5 много раздразнени вампира и един ужасен човек.
- Здравейте, деца. Готови ли сте за срещата? – попитах, опитвайки се да вкарам малко фалшив ентусиазъм. Чу се ръмжене откъм групата.
- Не ръмжете баща си. И помнете, очаквам всички да се държите добре, когато влезем вътре. Баща ви работи в тази болница, моля ви, не забравяйте това. – Есме погледна към всеки един преди да отвори вратата на офиса на доктора. Веднага всички се втурнаха вътре и почнаха да се блъскат. Изчаках докато вече бяха безопасно влезли вътре, докато аз вляза.
Ето на. Помислих си.
Бяхме в голяма конферентна стая с маса в овална форма по-средата, обградена от 12 стола. Секретарката ни каза да се настаним и че доктора всеки момент ще се присъедини към нас.
- Какво, без канапе? – попита Алис разочаровано. – Мислих си, че ще лягаме и ще изливаме душите си.
- Надявах се да подремна... – добави Розали.
Поех си дълбоко въздух и се опитах да се успокоя. Щеше да става по-лошо... Емет стана и започна да чете дипломите в рамките, които висяха от стената. Лицето му беше разузнаващо, можех да различа от физиономията му, той преглеждаше медицинския лиценз на д-г Довър, когато внезапно изпадна в истеричен смях. Секунда по-късно, сдържаната фасада на Едуард се превърна в истерия. Очевидно е искал да разбере, какво е било толкова смешно за Емет.
- Вие двамата ще споделите ли, какво е толкова смешно, или предпочитате да го запазите, като лична шега? – попитах, опитвайки се да звуча, колкото се може по-незаинтересовано, надявайки се да утихнат преди доктора да влезе в стаята.
Емет се опита да си поеме въздух и изкара думите:
- Името... му... е... д-р... Довър... Бенджамин... о боже мои... ... – тогава Бела и Джаспър експлодираха, което накара Емет да се засмее отново.
Погледнах Едуард и си помислих, Какво по дяволите е толкова смешно, Едуард? Държите се като две годишни.
Едуард затвори очите си, за да се овладее, знаейки, че търпението ми отдавна се беше изчерпало, а доктора все още не се беше появил.
- Карлайл... името му е Бенджамин Довър... схващаш ли... – Алис и Розали започнаха да се смеят, значи те схващаха. – Д-р Бен... Довър. Родителите му сигурно не са го харесвали много... – и след тези думи, моя обикновено сдържан син, падна от стола си.
Погледнах към Есме, която се бореше със смеха си, в този момент. Клатейки главата си аз казах:
- Може би трябва да си тръгнем, това няма да сработи. – едва бях казал това, когато врата се отвори и д-р Довър замръзна на прага, шокиран от сцената пред него.
Едуард лежеше на пода, Емет се беше наклонил към стената и се смееше толкова силно, че дипломите и картините да тресяха, момичетата бяха скрили лицата си в ръцете си на масата, а Джаспър седеше настрана, неспособен да говори. Бързо, аз подскочих от мястото си и подадох ръката си.
- Д-р Довър, благодаря ви толкова много, за срещата. Това е жена ми Есме, а това... това са децата ни... те са просто малко нервни, мисля. – промърморих, надявайки се това да обяснява нелепото поведение.
Есме пое контрола над ситуацията.
- Деца. Моля ви, контролирайте се, за да можем да ви представим на д-р Довър. – Внезапно, всички утихнаха. Бела искаше да си поеме въздух, заради смеха лицето й беше в светло розова сянка. Момчетата прехапаха устните си, а Алис сложи ръцете си върху устата, за да се успокои. – Благодаря ви. – каза Есме, когато седна отново на мястото си.
Децата наобиколиха масата и се представиха на д-р Довър, успявайки да се сдържат, когато той им се представи, слава Богу.
- Е, Карлайл, ще ми кажеш ли какво те накара да решиш, да заведеш семейството си на терапия? – попита д-р Довър, когато седна на мястото си, заинтересовано.
- Ами, имаме много необичайна ситуация в семейството ни. Да имаш толкова много осиновени деца, на една и съща възраст, ни предостави серия от проблеми. Петима тийнейджъри под един покрив и всички в една връзка, могат да направят неща, които са стресиращи понякога. Също така се бяхме местили много, което също предизвика стрес в семейството ни, сигурен съм. – почувствах се така, сякаш дърдоря от цяла вечност, затова погледнах към Есме за помощ.
- Просто мислим, че ако децата могат да говорят за някой от нещата, които ги притесняват, да изчистят въздуха, ако мога да се изразя така, тогава ние можем да оправим проблемите и да продължим напред. Предполагам, че затова сме тук, докторе. – самоуверено, каза Есме. Всички деца отказаха да погледнат доктора в очите или някой от другите, може би уплашени, че ще се разсмеят отново.
Д-р Довър прочисти гърлото си, когато спря да записва неща в тетрадката си.
- Добре, нека видим, дали разбирам семейната динамика... Розали и Джаспър са близнаци? – и двамата кимнаха в съгласие. – И Емет, Едуард и Алис са братя и сестри? – Едуард кимна от името на всички им. Тогава д-р Довър се обърна към Бела. - И ти Бела, ти си гаджето на Едуард? – Бела естествено се изчерви и тихо отговори „Да”. Той записа още няколко неща, преди да погледна обратно към Бела.
- Еееее. – започна д-р Довър. – От къде да започнем? – за него това беше невинен въпрос и се изненада, когато 5 пръста се насочиха към един човек - Едуард.
- Казах ти, че това е лоша идея. – промърмори Едуард на Бела, която беше единствения човек, който не го посочи, когато д-р Довър зададе въпроса.
- Защо всички посочихте Едуард, когато зададох този въпрос? – попита любопитно д-р Довър. Моливът му беше приготвен да записва бележки, от отговорите.
- Защото ме мразят. – каза равно Едуард, лишавайки думите си от емоции.
- Едуард, ние не те мразим, просто имаш проблеми, огромни проблеми, Едуард. – каза Алис.
- И Алис, какви мислиш, че са проблемите на Едуард? – попита д-р Довър.
- Ами, нека видим. Не съм професионалист, но в миналото той се опита да се самоубие, може да бъде властен, реакциите му са прекалено остри, той е мазохист и постоянно се представя като чудовище, само, за да кръсти няколко... – Алис редеше слабостите на Едуард без да си поема въздух.
- Не забравяй – сексуално подтиснат. – добави Емет. Едуард се изправи и беше готов да излезе през вратата.
- Да, скъпи братко, може да съм подтиснат, но ти, ти и партньорката ти, сте обсебени от секса! – очите на Едуард бяха напълно черни, когато каза това. Бела изтича към него, опитвайки се да го успокои.
- Емет, защо винаги трябва да му причиняваш това? Знаеш, че го разстройва, и все пак никога не пропускаш случай да го изтъкнеш... – никога преди не бях виждал Бела ядосана на Емет. Това нямаше да свърши добре... Розали се изправи.
- Не смей да говориш така на... брат ми, ти, ти... незначително малко момиче. – Розали изказа становището си добре, но Бела схвана смисъла. Пак беше обидена, че е човек. Ето го и Едуард...
- Извини й се Розали. – заповяда Едуард. Той естествено, застана пред Бела, приемайки защитна поза. По това време, доктора пишеше яростно.. чудесно, вече беше на втората страница.
- Хайде, хора. Нека се успокоим. – каза Джаспър и почна да ми притъмнява. Тогава Едуард се успокои малко, Бела се наведе към него и го целуна страстно, изненадвайки го. Видях Джаспър да се кикоти.
- Джаспър Хейл! Спри веднага. – изсъсках. Как може да направи това? Успокои всички ни, но заля Бела с вълни на похот, пред доктора? Как по дяволите, щях да обясня това? Сега Бела приличаше да обсебена от секса! Бела се изчерви преди да избяга към масата и да зарови лицето си в ръцете си. Едуард, искайки да я подкрепи, отиде при нея и нежно сложи ръката си в нейната, несваляйки поглед от Джаспър. Чух молива на д-р Довър да се забавя и видях учуденото му изражение.
- Добре, това беше доста интересно... Едуард, след като беше центъра му, имаш ли нещо против да ти задам няколко въпроса относно нещата, които сестрите ти казаха? – д-р Довър попита предпазливо. Ако искаше прекалено много, Едуард щеше да си тръгне, и никога нямаше да се върне. Беше прав за това.
Моля те, Едуард? Просто опитай... за мен? Помислих си. Чух как Едуард си поема дълбоко въздух.
- Какво искате да знаете? – гласът му беше по-сдържан отколкото очаквах да е. Да разкрие душата си, щеше да е най-трудно за Едуард.
- Вярно ли е, че си опитал да се самоубиеш? – главата на Бела се вдигна при въпроса, със сълзи в очите й.
- Да.
- Преди колко време?
- 4 месеца и няколко дни отгоре.
- Можеш ли да ми кажеш какво стана, какво доведе до това? – д-р Довър прекали... очите на Бела се разшириха, и я видях да разтрива ръката на Едуард, наблюдавайки го много внимателно. Едуард погледна към Розали и я изгледа, Господ само знае какво си е помислила, и тогава видях ъгълчетата на устата му да се извиват нагоре, едва доловимо.
Едуард... беше единственото, което можах да си помисля, преди да проговори.
- Всичко беше едно недоразумение. Добре съм и няма желание да умирам, някога. – Шегуваше се? Това щеше да е лошо, Едуард никога не се шегуваше.
- Едуард, трудно ми е да повярвам, че си напълно добре, след като си се чувствал толкова депресиран, че си обмислял да отнемеш живота си. Какво те накара, да искаш да се самоубиеш? – с нов лист хартия, решен да напише всичко което Едуард казва, той зачака.
Едуард направи пауза и Розали и Алис зашаваха неудобно в столовете си. Доктора забеляза неудобството им и записа нещо. Розали не можеше да издържи повече студения поглед на Едуард и извика: - За всичко беше виновна Бела! Тя причината, заради която той се опита да се самоубие. – Чудесно...
Бела ахна, Едуард се усмихна, което не беше реакцията която очаквах от него, и Алис изпищя, удряйки главата си в рамото на Джаспър. Емет само разтърси главата си в посоката на Едуард, като предупреждение.
- Съжалявам, аз съм виновна. Моя беше вината, че той се опита да се самоубие и никога няма да забравя това. Но отидох да го спася, нали помниш Розали? Аз бяха тази, която го върна непокътнат. – каза Бела между риданията си.
- Едуард? – д-р Довър го погледна по-отблизо, опитвайки се да разчете изражението му. Едуард се преструваше най-добре от всички ни, доктора нямаше да разбере нищо, освен ако Едуард не му позволеше.
- Всичко беше едно недоразумение, както казах. Наистина се опитах да се самоубия, но беше само защото мислих, че Бела е мъртва и аз нямаше да живея без нея. – той без откровен, това беше добре. Отново, ъгълчетата на устата му се извиха, вероятно четеше мислите на доктора и подготвяше следващия си отговор.
- И какво беше недоразумението, което постоянно споменаваш? – попита доктора.
- Сестра ми ме излъга и ми каза, че Бела е мъртва, затова предполагам, че вината е тяхна, че се опитах да се самоубия. – Едуард каза толкова спокойно, че ми се прииска да го удуша.
Реакцията на Бела беше шок, Емет, Джаспър, Розали и Алис станаха и започнаха да му крещят, а той си седеше напълно спокойно, усмихвайки се. Наистина се усмихваше. Ръцете на доктора се разхвърчаха им страницата, за да запишат сцената. Яростно обърна на другата страница, мисля че сега вече бяха седем... Ръката на Есме се вдигна към устата й, докато се обръщаше към мен и каза: - Карлайл, какво си мислихме? Ако вече не бях мъртва, определено сега бих умряла от срам. – прошепна тя, усмихвайки се леко.
- Слава Богу, че доктора трябва да пази тайна за пациентите си. – пошегувах се. Погледнах към Алис, която се беше изправила на стола и размахваше пръста си към Едуард.
- Не забравяш ли, че първоначално ти беше вината Бела да опита да скача от скали? Ти си този, който я напусна, напусна я с разбито сърце. – думите на Алис прободоха и Едуард и Бела. И двамата потръпнаха при спомена, за онова време по което и двамата бяха потънали в мъка.
Едуард се възстанови бързо.
- Е, нека не забравяме причината, заради която си тръгнах. Беше защото Джаспър се опита да я убие на рождения й ден, не помниш ли? Опитвах се да я предпазя! – Джаспър много се разстрои, заради това че напомниха за грешката му. Вълна от срам мина през всички, карайки ги да заемат местата си и да утихнат. Бела се протегна през масата, за да хване ръката на Джаспър.
- Знаеш, че ти простих за това, нали? – Тя беше наистина специален човек, Едуард беше щастливец да я има. Джаспър и се усмихна съвсем леко и кимна. Облекчение сега изпълни стаята, и всички колективно въздъхнахме и се облегнахме на столовете си.
Д-р Довър седна зашеметен и разтърси главата си, сигурно се е изморил от всичките си бележки. Ние седнахме тихо, докато той ги преглеждаше отново, уверявайки се, че е записал всичко.
- Е, просто искам да се уверя, че съм записал всичко правилно. Преди 4 месеца, Едуард се е опитал да се самоубие, защото е мислил, че Бела е мъртва. Не е било важно, че и двете му сестри са му казали и мислили това за истина? – Всички промърмориха бързо „да”.
- Бела някак си го е спасила и сега са щастливи. И причината, по която Бела и Едуард не са били щастливи е, защото Едуард я е напуснал, след като Джаспър се е опитал да я убие на рождения й ден. Но Бела му е простила за това. Това вярно ли е? – д-р Довър огледа стаята очаквайки отговор.
Всички осем глави кимнаха. Доктора си пое дълбок дъх и грабна телефона.
- Стефани, отмени следващите ми три срещи, това може да отнеме време. | |
|
Индекс 
Portal 
Търсене 
Последни снимки 
Регистрирайте се 
Вход 
