Скъперникът и неговата риза

Скъперникът и неговата риза

Живееше някога един човек,който имаше много пари ала беше голям скъперник.На обед и на вечеря се задоволяваше само със сух хлебец и студена водица,а за облекло му служеше една стара конопена риза,която бе наследил от баща си — също такъв голям скъперник като него.Всъщност от бащината му риза бе останал само един ръкав, защото другата част на ризата бе съшита от по-нови кръпки.Разбира се скъперника не обръщаше никакво внимание на това и не се смущаваше от подигравките на околните хора.
И тъй,един ден нашият скъперник съблече ризата от гърба си, изпра я и я простря да се суши върху дървената ограда на къщата си.
Не щеш ли,слънцето,което години наред бе сушило с лъчите си тая риза, се усмихна и си каза:
— Чакай да сляза на земята да поискам от скъперника награда за услугата, която му правя вече толкова години.
Речено — сторено.Преобрази се слънцето на старец с дълга бяла брада,седна на голям пухкав облак и слезе на земята.Отиде в къщата на скъперника и похлопа на вратата му.
— Добър ден — каза то,когато богаташът се яви на прага.— Дойдох да си искам парите,които ми дължиш.
— Парите ли? Какви пари? — запита подплашен скъперникът и поиска да затвори вратата.
—Чакай! — рече гостът,като го хвана за ръката — Аз съм слънцето.Години наред вече ти суша ризата с лъчите си,но до сега ти не си ми дал нито пареа за услугата, която ти правя.Много няма да ти искам.Само сто жълтици.
—Че ако ти наистина си слънцет, защо са ти тогава пари? — попита скъперникът,бледен като смъртник.— Мигар всички други хора плащат за туй, че си седиш на небето и си грееш за собствено удоволствие?
Слънцето се засмяло,поглади бялата си брада и отговори:
— Парите аз не ще взема за себе си, а ще ги раздам на бедните.Ти си толкова богат,че сто жълтици за тебе ще бъдат колкото сто пшеничени зърна.
— Не давам никакви пари!Златото ми е по-скъпо от неволите на сиромасите! — извика сърдито скъперникът и тръшна вратата подноса на дълечния петник.
Тогава чудният гост прие отново стария си образ,отлетя на небето и огря оттам,както по-рано широката земя с благодатните си лъчи.
— Слушай,ветре! — рече слънцето на силния западен вятър,който минаваше в това времена крилат кон край него.— Слез на земята и грабни ризата на човека без сърце, когото хората наричат скъперник!
И западния вятър наду с всичка сила грамаднияси рог,спусна се на долу и грабна от оградата дрипавата риза на скъперника.
А богаташът,като видя, че ризата му се издига високо във въздуха, изкочи да я гони и да се надбягва с вятъра
Тича тойтри дни и три нощи подире ù,но не можа да я хване.Изпоти се, простуди се,легна на леглото си и умря.
Погребаха го далечни хора,а богатството му се разпиля като прах по земята.
Какво стана с неговата риза?
Цели двеста години западния вятър я въртя из въздуха, докато най-сетне се умори да си играе с нея и я пусна в казана на една голяма фабрика.Там ризата стана на каша, а после се превърна в същета тая хартия,на която е напечатана нашата приказка.